Музей на виното

Струва си отбивката

Частна колекция българско вино, държана в естествена пещера в парк Кайлъка, отворена през 2008 г.: пет галерии на около 650 кв. м, бъчви от френски дъб, няколко хиляди бутилки и дълга редица стари реколти, с дегустация на място. Тъй като е на пет километра извън града, работи по-скоро като вечер, отколкото като спирка между две други неща.

Разказ

Предистория

Кайлъка е варовиково дефиле в южния край на Плевен — скали, езеро, пещери — и музеят на виното заема една от пещерите, което му дава избена температура, за която не плаща. Изложбената част върви от тракийското лозарство нататък, с инструментите и съдовете към него. Зад нея е работната: бъчви и запас, в който има вина на трийсет до деветдесет години, редом с няколкото хиляди бутилки за дегустация и продажба.

Струва си да е ясно какво е това. Колекцията е на местен собственик на лозя, а не на институция, и музеят е витрината на изба. Това не е оплакване — значи виното е истинско и може да се пие — но който очаква уредба на държавен музей, ще намери друго.

Претенцията на Плевен по темата е достатъчно сериозна: тук е средата на един от по-старите винарски райони в България, а в града е и националният институт по лозарство и винарство.