Витоша

Струва си отбивката

Обявен през 1934 г., което го прави най-стария парк от този вид на полуострова, и днес 27 079 ха планина, които започват там, където спира последният градски автобус. Той е и най-посещаваната защитена територия в България, така че не е дива природа. Елате в делничен ден, ако я искате тиха, и прочетете режима на резерватите, преди да тръгнете — единият от двата е напълно забранен.

Разказ

Предистория

Тласъкът идва от Съюза за защита на родната природа. Протокол на лесосъвета от 2 февруари 1933 г. и министерска заповед от следващата година създават народен парк от 6 410 ха в три части: иглолистен резерват от 759,9 ха, торфен резерват от 166 ха и останалото. През същото десетилетие държавата прокарва пътя от Драгалевци до Алеко, изсича двайсет и два километра пътеки, маркира ски маршрут от Черни връх, изкарва пейки за петстотин души и построява девет хижи. Съвременният български излет до голяма степен е измислен тук, съзнателно, от администратори.

После границите се местят шейсет години — свиват се заради паша, разширяват се пак с по-късни заповеди и стигат днешните 27 079 ха през февруари 1991 г.

Двата резервата си струва да се разберат. Бистришко бранище, на източния склон, пази стар смърч и се пресича по маркирани пътеки. Торфено бранище, обявено през 1935 г. и днес 784 ха торфище на около 1 800 м, е напълно затворено: торфът е дебел между 0,6 и 2 м, на хиляда до хиляда и петстотин години, расте около милиметър годишно, държи над триста мъха и петстотин водорасли и работи като гъбата, която захранва града с вода. Въпреки пистите и движението паркът още носи 138 ендемични вида безгръбначни и осемдесет и пет реликтни, осемнайсет от тях арктично-алпийски остатъци от последното заледяване.