Верила

Струва си отбивката

Верила е пантата между две далеч по-известни планини: Букапреслапската седловина я свързва на север с Витоша, Клисурската на юг с Рила, а европейската пътека Е4 минава право през нея. Двайсет километра дължина, гнайс и шисти под бук, дъб и габър, пасища по билото и почти никого наоколо. Първенецът ѝ, Голям Дебелец, стига 1 415 м.

Разказ

Предистория

Нищо тук не е драматично и точно затова изобщо си струва да бъде споменато. Верила е парчето земя, което прави възможен непрекъснат преход пеша от собствената планина на София до най-високата верига на Балканите, а вървящите по Е4 я пресичат между Витоша и Рила, без повечето българи изобщо да са се качвали на нея.

По подножията и склоновете ѝ стоят седем села — Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица откъм София, Горна Диканя и Дрен в Пернишко, Тополница в Кюстендилско. През Клисурската седловина в южния край минава път II-82, така че с кола достъпът е достатъчно лесен, ако искате да тръгнете отвисоко.

Гората е широколистна, а не иглолистна, което я прави по-добра есенна, отколкото лятна планина, а откритото пасище по билото дава гледки в двете посоки: куполът на Витоша зад вас, стената на Рила отпред. Ако не вървите дълъг маршрут, няма убедителна причина да идвате; ако вървите, това е тихият ден между два шумни.