Въча

Струва си отбивката

Пътят от Кричим за Девин върви петнайсет километра покрай този язовир, плътно до скалата, и е едно от по-хубавите шофирания в Южна България. Стената в долния край е бетонна гравитачна, висока 144 м, сред най-високите в страната. На брега почти няма нищо — няколко кейчета и места за риболов, — така че смисълът е пътят, а не дестинацията.

Разказ

Предистория

Въча слиза от родопското плато през тясна стръмна долина и между 1968 и 1975 г. тази долина е преградена на дванайсет километра над Кричим. Стената е бетонна гравитачна, висока 144,5 м и дълга 420, голяма по всякакви мерки и сред най-високите в България, и държи около 226 млн. куб. м в езеро, дълго петнайсет километра и рядко по-широко от километър и половина.

Част е от каскадата Доспат–Въча, която взема вода, вече произвела ток по-нагоре в планината, и я пуска отново надолу. При напълването потъват земи на Кричим и на няколко села нагоре по течението.

За посетителя това значи път. Маршрутът Кричим–Девин върви по брега, врязан в склона, с водата далеч долу и тъмнозелена на фона на светлата скала. Има места за спиране и риболов, шепа малки кейове и почти нищо друго. През лятото долината е осезаемо по-хладна от Пловдив, който е на по-малко от час, и това е главната причина хората от града изобщо да слизат тук.