Узунбоджак

Струва си отбивката

Узунбоджак, наричан и Лопушна, е най-големият резерват в Странджа и един от четирите български биосферни резервата по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Пази 2 661 ха стара дъбова и източнобукова гора на турската граница. Включен е тук, за да знаете да не опитвате: маркиран маршрут няма, а за влизане трябва писмено разрешение.

Разказ

Предистория

Резерватът е обявен през декември 1956 г. и обхваща земи в общините Малко Търново и Царево, около селата Кости и Сливарово. Обявената цел са вековната смесена широколистна гора от дъб и източен бук, характерният странджански храстов и тревен етаж и животинският свят, който върви с тях. Той е един от четирите български обекта в биосферната мрежа на ЮНЕСКО, заедно с Централен Балкан, Червената стена и Сребърна.

Правното положение е просто. В български резерват всяка дейност е забранена освен охраната, посещенията с научна цел, преминаването по пътеки, определени със заповед на министъра, събирането на семена за науката и гасенето на пожари или санитарните мероприятия. Два съседни странджански резервата имат определени маршрути — Средока има три, а Силкосия един, с придружител — и дирекцията ги публикува. За Узунбоджак не публикува нито един и посочва, че се влиза само със специално разрешение от Министерството на околната среда и водите.

На посетителя остава ръбът. Гората на резервата продължава извън границата му в природния парк, а маркираните пътеки, които дирекцията все пак публикува — Пътят на звездите от Звездец до Бръшлян, обиколката при Кондолово, крайбрежните геоложки маршрути — минават през същия вид гора със същия подлес. Ако искате да видите какво пази Узунбоджак, минете някоя от тях. Ако искате да видите Узунбоджак, трябва ви научен институт зад гърба.