Ухловица (пещера)

Струва си отбивката

Ухловица е най-трудната за стигане от родопските благоустроени пещери и най-тихата заради това: горски път над Могилица, после 180 стъпала нагоре през гората, преди изобщо да стигнете вратата. Вътре са около 330 м галерия на няколко нива, свързани с метални стълби, които свършват при вирове, пълнещи се напролет. Влиза се само с водач, на кръгъл час, а група под четирима плаща фиксиран минимум.

Разказ

Предистория

Пещерата се отваря в скала в местността Сините вирове, на няколко километра над Могилица в дълбокия юг на Родопите, достатъчно близо до гръцката граница, че това да е било забранена зона в рамките на един човешки живот. Вертикална е, а не хоризонтална: маршрутът се качва и слиза през зали на различни нива, свързани с метални стълби, а водата, която я е оформила, още работи. По стените текат водопадчета, най-силни през зимата, а долните зали държат малки езера, които се пълнят в началото на пролетта и се оттичат по-късно през годината.

Затова и това, което ще видите, зависи силно от това кога идвате. В края на лятото вировете може да са празни, а водопадите — сведени до струйка. През февруари образуванията са в най-добрата си форма, а пътят нагоре — в най-лошата.

Режимът си струва да се знае, преди да шофирате дотук. Влиза се само с водач, на кръгъл час, а беседата е на български, освен ако не сте уговорили друго предварително. През лятото пещерата работи всеки ден; от октомври до април е затворена в понеделник и вторник, а последната група влиза в четири. Група под четирима плаща фиксирана такса, а не на човек, което прави самостоятелното посещение непропорционално скъпо. Пътуването от Смолян, през Смилян и нагоре покрай Могилица, отнема по-голямата част от час по тесен планински път.