Царево

Струва си отбивката

Последният град с някакъв размер преди турската граница, на издаден в морето нос между два други, с пристанище, открито от цар Борис III през 1937 г., и община, която брои шестнайсет плажа с общо над девет километра пясък. Практичната база за далечния юг: Арапя и Нестинарка на прага, Синеморец и Силистар на половин час, а зад тях Странджа.

Разказ

Предистория

Градът е сменял името си четири пъти. Бил е Василико, споменат за пръв път от арабския географ ал Идриси през 1153 г. и описан от Евлия Челеби през 1662 г.; изгаря през 1882 г. и влиза в България с Цариградския договор от септември 1913 г. Министерска заповед от август 1934 г. го прави Царево, на цар Борис III, който плаща пристанището. Указ от 1950 г. го преименува на Мичурин, на съветския селекционер. Старото име се връща през 1991 г.

Църквата „Успение Богородично“ стои на високото в стария квартал Василико, над залива. Каменна е, а не дървената сграда, за каквато понякога я описват, построена около 1810 г. върху по-стара църква и получила сегашния си вид през 1895 г. — трикорабна псевдобазилика с една апсида, в която има икони, рисувани между 1797 и 1805 г. от Йоан Зограф от Ахтопол. Сграда от XVI или XVII век, разкопана източно от нея, може да е била василиковската митница.

Пристанището отваря на първи август 1937 г. и тогава е третото по големина в България. В момента е строителна площадка: рибарското пристанище се преустройва по европейска програма за рибарство, без обявен краен срок. Две неща, около които да се планира. Крайбрежният път през града минава по тесен арков мост, стеснен до една лента със светофар; и общината е заявила, че няма да въвежда зони за платено паркиране, а ще предлага безплатни буферни паркинги.