Царевец

Струва си отбивката

Укрепен хълм в завой на Янтра, който два века е седалище на българската власт, с изкачване до катедрала, чийто интериор ще раздели компанията ви. Голяма част от зидарията е възстановка от XX век и това си струва да се знае предварително — идвайте заради мястото и гледката, не заради автентичността.

Разказ

Предистория

От 1185 до 1393 г. този хълм е главната крепост на Втората българска държава, а градът върху него е столицата. Разкопките откриват очертанията на към четиристотин къщи, над двайсет църкви и четири манастира, натъпкани вътре в стените, с царския и патриаршеския дворец на върха. Под северната стена е Лобната скала, откъдето предателите отиват в реката; там през 1300 г. е убит патриарх.

Свършва през юли 1393 г., след тримесечна османска обсада, когато крепостта е превзета и изгорена. Това, по което вървите днес, е до голяма степен реконструкция, направена между 1930 и 1981 г. — стените, портите и Балдуиновата кула, която е измислица от 1930 г. на мястото, където, както се твърди, плененият латински император Балдуин I е умрял в тъмницата на Калоян. Знанието за това променя посещението, но не го разваля; формата на мястото и начинът, по който реката го обвива, са напълно истински.

Горе Патриаршеската катедрала „Свето Възнесение Господне“ е възстановена през 1981 г. и изписана през 1985 г. от Теофан Сокеров в плоско модернистичен стил — сиво, ъгловато и нищо общо с православните интериори, които посетителите очакват. Хората или смятат, че това е най-доброто на хълма, или му се сърдят. Качете се и решете; така или иначе гледката към Велико Търново от терасата е причината да сте се качили.