Троянски манастир

Струва си отбивката

Третият по големина манастир в България и този, в който се доближавате най-много до работата на Захарий Зограф без тълпите в Рила. Той изписва църквата отвътре и отвън през 1847–48 г. и слага самите монаси в композицията. Свободен вход, действащ манастир със стаи за гости, а в делнична сутрин към десет е напълно възможно дворът да е само ваш.

Разказ

Предистория

Летописите поставят основаването в началото на XVII век, от отшелници, заселили се в долината на Черни Осъм. Става ставропигиален през 1830 г., а църквата, в която влизате днес, е построена през 1835 г. от майстор строител от Пещера. Позлатеният иконостас е резбован през следващите пет години.

Отбивката си струва заради живописта. Захарий Зограф, най-известното име на възрожденската живопис и човекът, изписал притвора в Рила, работи тук през 1847–48 г. по интериора и външните стени. Сред светците и Страшния съд той включва групов портрет на монасите, които живеят в манастира, докато той работи — необичайно нещо върху църковна стена и показателно за това как Възраждането е мислело за себе си.

Манастирът пази и икона на Богородица Троеручица, за която се казва, че е дошла от Света гора при основаването на обителта, и тя е предметът, заради който всъщност идват повечето български посетители. Другата нишка е политическа: в началото на 70-те години на XIX век Васил Левски създава сред монасите един от тайните си революционни комитети, част от мрежата, която изгражда в страната, преди да бъде заловен и обесен през 1873 г. Манастирите в България рядко са били само манастири.