Триградско ждрело

Струва си отбивката

Две мраморни стени, високи триста метра, на около сто метра една от друга в най-тясното, и еднолентов път, изсечен в скалата между тях — най-драматичните няколко километра шофиране в Родопите. Долу Триградска река напълно напуска повърхността, пропада в Дяволското гърло и излиза наново половин километър по-надолу. Карайте бавно: завоите са слепи и по същия път минават автобуси.

Разказ

Предистория

Ждрелото е прорязано през протерозойски мрамор от Триградска река, а формата издава механизма: не долина, а процеп със стени, които се вдигат триста и повече метра от двете страни, на около триста метра една от друга в началото и стесняващи се до някакви сто. Цялото образувание върви няколко километра, а зрелищната част е по-къса от това. Пътят през него е единствената връзка между село Триград и Девин, взривен в скалната стена — на места с едно платно, с къси тунели и пропаст отвън.

Реката прави нещо необичайно в подножието на най-високия отвес. Напуска повърхността, пропадайки в пещерата Дяволското гърло, и се връща 530 м по-надолу по долината, през целия път под земята.

Местността е защитена от началото на 60-те и се стопанисва за посетители от 1977 г., и още не изглежда пакетирана — няма ограда, няма площадка, само пътят и няколко отбивки. Катерачи работят по стените, а орнитолозите идват заради грабливите птици. Това е високо място, около 1 450 м, доста по-студено от равнината, а през зимата засенчените участъци заледяват и държат сняг до късно.