Утробата

Струва си отбивката

Естествена цепнатина в скала над Арда, дълбока шестнайсет метра, която някой в праисторията е продължил с още шест и е оформил умишлено. В дъното има изсечен олтар. Около средата на зимата, когато слънцето е достатъчно ниско, светлина влиза през отвор в тавана и стига до него. Каквото и да мислите за тълкуването, изсичането е недвусмислено, а изкачването — около час, с катерене накрая — е част от работата.

Разказ

Предистория

Обектът е в скалите Тангардък кая, на около дванайсет километра северозападно от Кърджали, близо до село Илиница. Козари го показват на местен учител през 1994 г.; археологът Николай Овчаров го документира през 2002 г. Датировката е широка — някъде между халколита и края на бронзовата епоха — защото почти няма какво да се датира. Това, което има, е самата скала.

Отворът е висок около три метра и широк два и половина, а цепнатината зад него влиза двайсет и два метра в скалата. Първите шестнайсет са естествен карст; последните шест са изсечени на ръка и се стесняват до изсечен олтар в края. По стените непрекъснато се процежда вода. Формата не е двусмислена и очевидно не е било двусмислено и намерението: това се чете като светилище, оформено като тяло, а стандартното тълкуване е култ към плодородието, свързан със слънцето.

Онова, за което се пише, е светлината. Около обяд в седмиците близо до зимното слънцестоене, когато слънцето е най-ниско, сноп влиза през процеп в тавана на цепнатината и върви по пода към олтара. Това е истински ефект, а не приказка — макар да зависи от ясно време и от това да сте там през декември, а не през август. Пътеката от пътя е маркирана и по нея има заслони. Отделете час нагоре и нищо горе.