храм „Рождество Христово“ (Шипченски манастир)

Струва си отбивката

Строен между 1885 и 1902 г. за загиналите руски войници и български опълченци във войната от 1877–1878 г., нарочно в московски стил от XVII век, който изглежда внесен, защото е. Камбаните са отлети отчасти от гилзи, събрани от бойните полета горе. В криптата лежат мъртвите. Трийсет минути, а златото на фона на залесения склон е снимката, която всички правят.

Разказ

Предистория

Църквата е в град Шипка, на южния подстъп към прохода, където се води боят, и е замислена като паметник, а не като енорийски храм. Строежът върви от 1885 до 1902 г. по проект на Антоний Томишко в стила на руската църковна архитектура от XVII век, а работата ръководи Александър Померанцев. Руски пари и руски архитекти правят руска сграда на български склон, което е точно отношението, за което е и самият паметник.

Детайлите са това, което остава. Камбанарията стига 53 м; камбаните са лети от метал на гилзи, събрани по бойните полета, а най-голямата тежи около дванайсет тона. Мраморни плочи вътре носят имената на частите и на загиналите. Под църквата крипта пази каменни саркофази с костите на убитите в отбраната на прохода и в боевете около Шипка и Шейново.

Струва си да се каже ясно за какво е тази църква. Войната от 1877–1878 г. слага край на пет века османска власт и създава българска държава; в нея загиват около четвърт милион души, от всички страни. Благодарността към Русия, изразена в тези куполи, е искрена, била е политически удобна на не едно по-късно правителство и е жив спор в политиката и днес. Трите неща могат да се държат в главата едновременно, докато стоите в двора.