Странджа

Струва си отбивката

Странджа не е драматична и не се опитва да бъде: заоблени залесени хълмове доста под хиляда метра, които вървят от Бургаското поле през турската граница. Това, което има вместо това, е празнота, дъбова гора с подлес от по-топла епоха и собствена строителна традиция в селата. Почти цялата българска част е в границите на природния парк и маркираните маршрути са там.

Разказ

Предистория

Планината покрива нещо като десет хиляди кв. км между Тракийската низина и морето и по-голямата част от това е в Турция. Най-високата точка, Махя даг с 1 031 м, е от турската страна; най-високото в България е Голямо градище със 710 м, което ви казва каква планина е това — дълга, ниска, залесена вълна, а не верига от върхове.

Велека я отводнява към морето при Синеморец след 147 км; Резовска, 112 км, е границата по цялото си протежение. Между двете реки вътрешността е гора и изоставени пасища с много малко хора в тях: Малко Търново е единственият град с някакъв размер, а Бръшлян е запазен като архитектурен резерват.

През по-голямата част на XX век Странджа е закрита гранична зона и точно затова гората още я има. Това обяснява и какво липсва: един главен път навътре от Бургас, малко места за ядене и мобилно покритие, което идва и си отива. Приемайте Резовска за международна граница, а не за речен бряг, и носете повече вода, отколкото мислите, че ви трябва — по билните пътища сянка почти няма, а потоците до август са ненадеждни.