Странджа

Струва си отбивката

Хиляда кв. км дъбова гора с вечнозелен подлес, който не оцелява никъде другаде в Европа и се държи благодарение на морето. Това е и най-празният ъгъл на страната — деветнайсет села, два малки града и около седем хиляди души в тях. Идвайте напролет, когато цъфти рододендронът, или в Българи в нощта на 3 юни заради нестинарството, което още е истинско, а не представление.

Разказ

Предистория

Обявена през януари 1995 г. и покриваща 1 161 кв. км, около един процент от България, Странджа е най-голямата защитена територия в страната. Около четири пети е широколистна гора и към една трета от нея е стара. Ботаниците ги води лавровидният подлес под дъбовете — понтийски рододендрон, кавказка боровинка и десетки реликтни видове, задържали се тук, когато останалият континент изстива. Регистрирани са над шейсет реликтни и петдесет ендемични растения.

В парка има пет резервата, сред тях Силкосия, защитена от 1931 г. и най-старата в България. Велека върви 147 км до морето при Синеморец; Резовска, 112 км, е турската граница по цялото си протежение. Между двете вътрешността е гора и изоставени пасища, а Малко Търново е единственият град с някакъв размер.

Нестинарството се играе в Българи на Константин и Елена, 3 юни, и е в списъка на нематериалното наследство на ЮНЕСКО от 2009 г. Практически: чакайте чакълени пътища, малко бензиностанции и накъсан сигнал. Крайбрежните села се пълнят през август; вътрешността остава празна цяла година, което е и смисълът ѝ.