Стара река

Струва си отбивката

Около 1 900 ха, които пазят целия водосбор на една река, докато тя слиза по южната стена на Централна Стара планина над Карлово. Старият ѝ бук е един от деветте български компонента на вписването на буковите гори в световното наследство. Над четирийсет растения от Червената книга, около двайсет български ендемита, мечка и вълк. Шест маркирани пътеки, три хижи и твърдо правило да се стои по тях.

Разказ

Предистория

Обявен на 19 март 1981 г., Стара река прави нещо, което резерватите рядко правят: пази цял водосбор, а не тип местообитание или вид. Реката извира високо на билото и пада през стръмно залесено дефиле, за да излезе над Карлово, и всичко, което се оттича в нея, е вътре в границата. Затова растителността минава през такъв диапазон на толкова малко хоризонтално разстояние — топлолюбиви ясен и габър долу, бук в средата, ела и смърч горе.

Ботаниката е причината специалистите да идват. Тук растат над четирийсет и пет вида от Червената книга на България, заедно с около двайсет ендемита, които не се срещат извън страната. Регистрирани са над сто вида гръбначни, включително мечка, вълк и скален орел, а по-влажните скали държат дъждовници и дървесници. Старите букови насаждения са сред деветте резервата в Централен Балкан, чиито гори влизат в списъка на световното наследство през 2017 г.

През резервата минават шест маркирани маршрута, които свързват хижите Хубавец, Балкански рози и Васил Левски и продължават нагоре до билото. Правилото за достъп е абсолютно и си струва да се повтори: може да вървите по маркираните маршрути и не може да ги напускате. В резерват това не е препоръка заради ерозията, а правното основание мястото да бъде оставено на мира. Карлово в подножието на дефилето е очевидната база, а изкачването от града е стръмно от първата крачка.