Свети Петър

Струва си отбивката

Ниско островче на няколкостотин метра от Созопол, до много по-големия Свети Иван и със същия защитен статут. На него няма нищо и няма какво да се прави; значението му е като част от единствената българска група острови с морски птици, и то е нещото на преден план на всяка снимка, направена от северните скали на стария град.

Разказ

Предистория

Свети Иван и Свети Петър са обявени за защитена местност заедно през 1993 г., а площта по-късно е коригирана на малко над трийсет хектара. Целта са птиците: това е основната българска гнездова станция за чайки и корморани по открити морски скали, а на двата острова са регистрирани над седемдесет вида.

Ограниченията са по-тесни, отколкото хората предполагат. Строителство, добив на камък, залесяване с чужди видове и увреждане на скалите са изцяло забранени. Ловът, риболовът и археологическите разкопки са забранени през гнездовия период от първи април до трийсети юли. Има и изрична забрана зайците на островите да бъдат изнасяни от Свети Иван. Онова, което заповедта не съдържа, е забрана за слизане на брега, и затова созополските лодки могат да свалят хора на по-големия остров.

Самият Свети Петър е твърде малък и твърде стръмен, за да си струва слизане, и такова не се предлага. От лодката се вижда формата на двойката и колониите чайки; от града се виждат островчетата, които затварят залива на север. Ако искате птиците, а не археологията, излезте сутринта, а не на залезната обиколка, и вземете бинокъл: пелагичните видове, които правят мястото важно, обикновено са на водата, а не на скалата.