Фар на остров Свети Иван

Струва си отбивката

Бяла кула на най-високата точка на остров Свети Иван, на деветстотин метра от Созопол, и единственото нещо на острова, което още си върши работата. Не е отворена и не е причината да се вземе корабчето — тя са разкопките на манастира, — но е ориентирът, по който се навигира, и единствената неподвижна точка във всяка гледка към залива от стария град.

Разказ

Предистория

Свети Иван е най-големият остров в българското Черно море, около шейсет и шест ха, осемстотин и осемдесет на петстотин и десет метра, висок до трийсет и три метра. Фарът стои на върха. Пазачите му са единствените, на които заповедта за защита разрешава да пасат животни на острова, което е от подробностите, които показват колко отдавна някой живее там горе.

Източниците дават две различни години за кулата и двете са прави за нещо. Светлина е установена тук през 1884 г., издигната от френски инженери за правителството на Източна Румелия, което само по себе си е датировка. Кулата, която се вижда, не е онази: тя е от стоманобетон, материал, който през 1884 г. едва съществува, а българските записи я датират към 1911 г., с оптика, доставена от Barbier, Bénard et Turenne от Париж. Тоест станцията е от 80-те години на XIX век, а сградата от 10-те на XX.

Тук е имало светлина много преди което и да е от двете. Монета от II век на Фаустина Старша показва такава, а археолозите са намерили основите, затова и музейната интерпретация на острова твърди римски предшественик.

Да се види, значи или да се гледа на север от созополския бряг, където затваря гледката, или да се вземе някоя от разходките с кораб. Сутрешната от Созопол е около два часа и включва слизане на брега; залезната хваща и „Свети Кирик“, и стария град откъм водата. Кулата не влиза в нито една от двете — оградено работещо съоръжение е, — а разходката на острова води до манастирския обект, откъдето идва реликварият от 2010 г.