Средна гора

Струва си отбивката

Средна гора върви успоредно на Стара планина от другата страна на Подбалканските котловини — по-ниска, по-мека, далеч по-малко ходена, с най-висока точка 1 604 м. Правото ѝ върху българската памет е политическо, а не алпийско: Априлското въстание от 1876 г. е организирано в тези хълмове, а градовете по склоновете ѝ са мястото, където започва. Идвайте по-скоро заради Копривщица и Панагюрище, отколкото заради върховете.

Разказ

Предистория

Планината е дълга около 285 км и широка до 50 и е разделена от Тополница и Стряма на три дяла: Ихтиманска на запад, Същинска в средата, Сърнена на изток. Най-високата точка е Голям Богдан с 1 604 м. Геоложки и пейзажно тя е младшият партньор на Стара планина отсреща — заоблена, залесена, с пасища горе и без истински алпийски характер — и получава частица от пешеходците.

Случилото се тук през 1876 г. е причината името да е познато на всеки българин. Революционната организация разделя страната на окръзи и Четвърти окръг с център Панагюрище е този, който наистина въстава. През април 1876 г. делегати се събират тайно в Оборище в хълмовете над града, за да определят датата. Един от тях съобщава на властите; въстанието избухва преждевременно в Копривщица на 20 април, когато Тодор Каблешков изпраща писмото до Панагюрище, с което го обявява — подписано, по преданието, с кръв.

Смазано е за седмици, а репресиите след него, особено в Батак, предизвикват в Британия и Русия възмущението, което води до войната от 1877–78 г. Тоест провалило се въстание в скромна планина е панта на новата българска история. Практически начинът да се докоснете до това са музейните градове по южния и северния ѝ склон — преди всичко Копривщица, която запазва възрожденската си архитектура почти непокътната — а хълмовете са фонът, какъвто и са били.