Сребърна

Струва си отбивката

Елате напролет, когато пеликаните мътят, а тръстиките са шумни от преди изгрев. Има пътека край езерото и природонаучен музей; носете бинокъл и не разчитайте на много сянка. Колонията силно е оредяла през последните години и стои доста навътре във водата, така че чистото наблюдение го приемайте за късмет, а не за план.

Разказ

Предистория

Сребърна е плитко сладководно езеро на километър южно от Дунав и на шестнайсет западно от Силистра, точно под Виа Понтика — прелетния път, който прекарва птиците между Европа и Африка. Тук са регистрирани 173 вида, около сто от тях гнездящи, и в него са най-големите гнездови популации в България на малък корморан, белоока потапница и морски орел. Резерват е от 1948 г., Рамсарско място от 1975 г. и обект на световното наследство от 1983 г.

През по-голямата част от това време е и в беда. През 1949 г. дига откъсва езерото от реката и водният режим така и не се възстановява; ЮНЕСКО вписва Сребърна в Списъка на световното наследство в опасност през 1992 г. и я изважда едва през 2003 г., след като е прокопан канал, който пуска пролетното пълноводие обратно. През лятото на 2026 г. резерватът отново помпа вода от Дунав при обявено местно бедствено положение, с милиони кубични метра, преместени, за да не падне езерото още.

Пеликаните са примамката и разочарованието. Колонията е силно оредяла — преброяванията през последните години падат до по няколко десетки двойки и Сребърна вече не е най-голямата колония в страната. Около езерото минават три маркирани маршрута, най-дългият около шест и половина километра, с наблюдателна кула и укрития. Пак ще чуете далеч повече, отколкото ще видите.