Старият град, Созопол

Струва си отбивката

Несебър има църквите и автобусите; Созопол има къщите и, в правилния месец, тишината. Старият град заема малък полуостров от калдъръмени улички, където дървени горни етажи висят над каменни приземия, а в регистъра сто и деветнайсет къщи са вписани като културни ценности. Елате преди девет или след седем и яжте една улица навътре от водата.

Разказ

Предистория

Заселници от Милет основават тук Аполония към 610 г. пр. Хр. — най-старият град по това крайбрежие. В края на VI век издигат бронзов Аполон, висок тринайсет метра, дело на скулптора Каламис, в храма му на острова; римляните го отнасят в Рим след разграбването на града през 72 г. пр. Хр. и оттогава никой не го е виждал. През IV век сл. Хр. името се сменя на Созополис, градът на спасението, и мястото става ранен и траен християнски център. Полуостровът се казва Скамни.

Това, през което вървите днес, е по-късно: черноморската градска къща от XVIII и XIX век, каменен приземен етаж за склад и дървен горен, издаден над улицата, обшит с тъмни дъски, с еркери и лоза. Старата част е обявена за архитектурно-исторически резерват през 1974 г., а държавният регистър днес изброява в града двеста културни ценности, сто и деветнайсет от които къщи, и още четирийсет и девет сгради, защитени заради приноса им към формата на улиците.

Практическият съвет е за часа, не за забележителностите. Созопол през август приема повече хора, отколкото може да поеме, а кръчмите на кея търгуват с гледката, не с рибата. Идвайте рано, минете по крайбрежната пътека по южните скали, вижте църквата „Успение Богородично“, хлътнала под нивото на улицата, и житницата под южната стена, и обядвайте навътре. В края на септември същият град е друго и много по-добро място.