Археологически музей, Созопол

Струва си отбивката

Две неща тук ги няма другаде в страната: най-богатата колекция антична гръцка керамика в България, VII–III век пр.Хр., извадена от некропола на Аполония; и мраморният реликварий, намерен под олтара на остров Свети Иван през 2010 г. Прибавете каменни и оловни котви от II хилядолетие пр.Хр. и най-стария водопровод, откриван досега в България, и един час минава лесно.

Разказ

Предистория

Музеят е част от созополския музеен център, създаден през 2014 г., за да събере археологията, етнографията и изкуството на града в една институция, и наречен през 2018 г. на историка Божидар Димитров, който е оттук. Над хиляда експоната покриват от V хилядолетие пр.Хр. до XVIII век сл.Хр.

Вазите са колекцията. Аполония погребва мъртвите си с внесена атическа и източногръцка керамика в продължение на три века, а некрополът се работи от началото на XX век; излязлото е редица от форми и художници, която специалистът чете като търговска история, а всички останали просто гледат. До нея са котвите — каменни, после с оловен щок, нагледна илюстрация как се е сменяла технологията — и парче водопроводна тръба от края на V век пр.Хр.

Реликварият е това, за което повечето посетители идват. През юли 2010 г. под олтара на най-ранната църква на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван е намерена мраморна кутия, а до нея малък варовиков ковчежец, чийто гръцки надпис отбелязва пренасяне на мощи и посочва двайсет и четвърти юни. Радиовъглеродно изследване в Оксфорд поставя единствената датируема кост около I век. Самите мощи се показват през лятото в църквата „Св. св. Кирил и Методий“; реликварият е тук. Който идва през зимата, да има предвид, че от средата на октомври музеят е затворен в събота и неделя.