Снежанка

Струва си отбивката

Само около 145 м галерии, което я прави най-малката от благоустроените родопски пещери и най-гъсто украсената — в последната зала стои бял сталагмит малко над метър, който някой нарекъл Снежанка, и името повлякло след себе си цялата пещера. Уловката е подходът: паркингът е някъде 800 м по-долу, а пътеката нагоре е стръмна, двайсет до четирийсет минути.

Разказ

Предистория

Трима пещерняци — Борис Евтимов, Генчо Коцев и Жоро Златарев — откриват пещерата на 3 януари 1961 г. в склон над Пещера, без видим отвор. Оттогава археолозите свързват следи в нея с тракийско използване, тоест някаква част от нея е била известна много по-рано.

Това, което оправдава изкачването, е гъстотата, а не размерът. Маршрутът минава около 145 м през четири зали, а образуванията са толкова нагъсто, че никога не сте на повече от няколко крачки от нещо. Последната, Вълшебната зала, пази фигурата, дала името: сталагмит малко над метър, бял и смътно човешки по силует, за който някой през 1961 г. решил, че прилича на Снежанка. Българските пещери обикновено се кръщават на дяволи и гърла; тази е тръгнала в другата посока.

Операторът се е отказал от фиксираните групи с водач — влиза се с аудиогид, така че няма чакане да се събере обиколка, а пещерата работи всеки ден в годината, с последно влизане малко след пет. Разходката е частта, за която трябва да се подготвите. Оставете колата на безплатния паркинг някъде 800 м под входа и се качете по стъпаловидна пътека с дървени парапети; сметнете двайсет до четирийсет минути в едната посока, повече с деца, и не тръгвайте с гладки подметки.