Сините камъни

Струва си отбивката

Природен парк от малко над 11 000 ха, който се вдига право от гърба на Сливен, с лифт, който ви качва близо 600 м до поляните на Карандила за около двайсет минути. Горе има дъбова и букова гора, потоци, пещери и поредица наименувани скални образувания, сред които Халката. Идвайте късно следобед: цветът, на който е кръстено мястото, иска ниска светлина.

Разказ

Предистория

Сливенската планина е последният значителен блок на Стара планина, преди веригата да слезе към морето, и свършва със стена от зъбери право над града. Паркът е обявен през 1980 г., за да ги опази. Името не е маркетинг — скалата наистина носи сиво-син до виолетов оттенък, за който се смята, че е най-голямата такава проява на полуострова, — но цветът зависи изцяло от светлината. Рано, късно или при мараня се чете като син. По обяд през юли — не.

Лифтът е причината това да е лесен половин ден, а не ангажиращо ходене. Тръгва от края на Сливен нагоре към Карандила — около 1 895 м въже и близо 600 м изкачване — и ви оставя направо на откритите поляни на върха на ръба. Оттам маркирани пътеки се разклоняват към Халката, към гледките по ръба и надолу през бук и габър в деретата.

Другата асоциация със Сливен са хайдутите. Градът е дал няколко от най-известните. Скалите са били техен терен и оттам идва начинът, по който тук се говори за този склон.