Силкосия

Струва си отбивката

Силкосия е първият природен резерват, обявен в България, през юли 1931 г., и пази триста и деветдесет ха смесена дъбова гора и източен бук с подлеса, който прави Странджа странна: понтийски рододендрон и кавказка боровинка, вечнозелени храсти, останали от по-топла геоложка епоха и срещани почти никъде другаде в Европа. Достъпът е по маркираната пътека и с придружител.

Разказ

Предистория

Датата има значение. България защитава тази земя през юли 1931 г. и официално я обявява за резерват през юни 1933 г. — два акта, които често се противопоставят един на друг. Така или иначе, това идва много преди идеята за строга защита да е обичайна на Балканите. Заповедта покрива триста осемдесет и девет цяло и шест ха в община Царево, между селата Кости и Българи. Широко се цитират 1933 г. и 396 ха, включително на остарелия сайт на парка; държавният регистър казва 1931 г. и 389,6 и той е първичният източник.

Това, което е вътре, е смисълът. Странджанската дъбова и букова гора носи лавролистен вечнозелен подлес, който принадлежи на терциера, преди ледниковите епохи да опростят европейската гора. Понтийският рододендрон цъфти тук в късна пролет по начин, който изглежда съвсем не на място в България. Същата реликтна флора е и причината цялата планина да е защитена.

Българските резервати се уреждат от Закона за защитените територии, който забранява всичко освен охрана, наука, преминаване по маркирани пътеки и кратък списък извънредни случаи. За Силкосия дирекцията посочва практическата форма: туристически посещения се допускат само по маркираната пътека и само с придружител. Това значи да се уреди предварително, през дирекцията на парка в Малко Търново или през посетителския център, а не да се идва на място. Съседните резервати — Витаново, Средока и Тисовица — имат свой ред, а Узунбуджак няма никакъв.