Паметник на свободата

Струва си отбивката

Каменна кула на билото, където многократно по-малобройна отбрана удържа прохода през лятото на 1877 г. и не позволява на османската армия да мине на север в помощ на своите. Вътре има седем етажа музей и саркофаг с костите на защитниците. Изкачването е смисълът и асансьор няма.

Разказ

Предистория

През лятото на 1877 г. руски войски и български опълченци удържат този проход срещу многократни османски атаки от юг. Те са в тежко малцинство, а в най-лошия момент — и без боеприпаси; боевете тук и при Шейново долу решават дали руското настъпление през Стара планина може да се задържи. Изходът се приема като момента, в който освобождението на страната престава да бъде възможност и става факт.

Паметникът идва много по-късно и бавно. Основният камък е положен през август 1922 г., строежът приключва през 1930 г., а откриването е на 26 август 1934 г. Пресечена каменна кула, висока трийсет и един метра и половина, с бронзов лъв в подножието и имената Шипка, Шейново и Стара Загора, изсечени по стените. На партера мраморен саркофаг пази костите на защитниците, а от двете му страни стоят фигурите на български опълченец и руски войник. Седемте етажа отгоре съдържат оръжия, документи, снимки и лични вещи, както и копие на Самарското знаме, носено от опълченците — нищо от което не може да се види в момента и нищо от което не се очаква обратно преди 2029 г.

До него се стига по 890 стъпала от пътя на прохода. Те са по-скоро равномерни, отколкото жестоки, но са много, а билото е изложено на каквото прави времето. В ясен ден гледката пада и от двете страни на Стара планина — на север над равнината и на юг към Розовата долина — и тази гледка е голяма част от причината проходът да има значение; тя е и частта от посещението, която затварянето не засяга.