Седемте рилски езера

Струва си отбивката

Класическият български планински ден: седалков лифт, после изкачване покрай езера, кръстени по формата си — Сълзата, Окото, Бъбрека, — до било, от което се виждат и седемте наведнъж. Тръгвайте рано; към обед през лятото пътеката е опашка. Лифтът спира за поддръжка в последния понеделник на месеца, което превръща излета в непланирано изкачване от 600 м.

Разказ

Предистория

Седем циркусни езера стоят на стълбище от скални прагове между 2 095 и 2 535 м, всяко кръстено по това, на което прилича. Сълзата е най-високото и най-малкото. Под него е Окото, почти кръгло и с около 37 м най-дълбокото циркусно езеро в страната. После Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро в края на стълбището. Водата се оттича от едно в следващото.

Седалковият лифт от станция Пионерска над Паничище покрива около шестстотин метра изкачване за под двайсет минути и ви оставя при хижа Рилски езера. Оттам стандартната обиколка се качва до площадката над Сълзата, откъдето се виждат и седемте наведнъж, и слиза обратно от другата страна: около осем километра, 470 м изкачване, пет часа при неприпряно темпо.

Две неща оформят деня повече от самото ходене. Първото е опашката — в летните почивни дни чакането на долната станция е дълго сутрин и често по-лошо на слизане следобед; а в последния понеделник на всеки месец лифтът изобщо не работи, което прави тези шестстотин метра ваши за извървяване. Второто е 19 август, когато Всемирното бяло братство се събира на широкото място до Бъбрека и играе паневритмия в голям кръг на изгрев. Струва си да се види веднъж и е възможно най-лошият ден да дойдете за тишина.