Самуилова крепост

Струва си отбивката

Долината между Беласица и Огражден е тясна и през юли 1014 г. Самуил я затваря. Василий II прехвърля отряд през рамото на планината, взема преградата в гръб и българската армия е унищожена — след което, казват византийските хронисти, пленниците са ослепени и пратени у дома. Парк-музеят е от 1982 г. и е откровено паметник колкото и музей; смисълът е земята, на която стои.

Разказ

Предистория

Клидион и село Ключ надолу по пътя носят едно и също име. Проходът, който то назовава, е процепът, през който Струмешница минава между Беласица и Огражден — очевидният път от Струмската долина към Македония и следователно пътят, по който Василий II трябва да мине. Самуил го укрепява. На 29 юли 1014 г. византийски отряд заобикаля позицията отгоре и се спуска върху защитниците, и българската линия се скъсва.

Това, което следва, е известната част. Хронистите пишат, че Василий заповядва пленените войници да бъдат ослепени, като на всеки сто е оставен по един с едно око, за да води останалите у дома, и че Самуил умира месеци след като ги вижда да пристигат. Съвременните историци се съмняват в аритметиката — четиринайсет или петнайсет хиляди е число на хронист, а не преброяване, — но държавата не се възстановява от похода и четири години по-късно е погълната от Византия.

Обектът е подреден като национален парк-музей през 1982 г., в уверения монументален стил на онова десетилетие: бронзов Самуил, изложбена сграда, посетителски център. На около шестнайсет километра западно от Петрич е, по пътя към Златарево. Идвайте заради пейзажа колкото и заради експозицията — оттук земята се чете и се вижда защо една армия би избрала да застане точно в този процеп.