Музей на солта

Струва си отбивката

Единственият музей в България — и, както сам твърди, в Източна Европа — посветен на добива на сол чрез слънчево изпарение на морска вода, и е наполовина музей, наполовина действаща солница. Двайсет декара изпарителни и кристализационни басейни още се работят по стария анхиалски метод и от юли до септември може да се гледа целият процес. Струва около 2 €.

Разказ

Предистория

Градът решава през 1973 г. да направи резерват от старите поморийски солници, а през 1976 г. стари солари възстановяват група басейни по анхиалския образец: морска вода се пуска в единия край и минава бавно през верига плитки басейни, докато се концентрира, а в другия край се загребва на ръка. Музеят, построен около тях, отваря на 7 септември 2002 г., финансиран през поредица европейски проекти, и е един от Стоте национални туристически обекта.

Външната половина е добрата. Това е единствената останала солница в чертите на града, произвежда истинска сол, добивът зависи изцяло от времето и всички операции може да се гледат през лятото. Закритата зала пази снимки от началото на XX век, стари заснемания, макети, инструментите на соларите и копия на османски документи от XV до XIX век.

Има и раздел за лугата, концентрираният разсол, който остава след кристализацията на солта и от който Българската академия на науките разработва лечебните и козметичните продукти, продавани на щанда. Това е връзката с останалото Поморие: същата лагуна, която дава солта, дава и калта, която санаториумите на града ползват от век. Музеят стои на тясната ивица между езерото и басейните, зад стадиона, а посетителският център на езерото е до него; комбиниран билет за двете е около 3 €.