Сакар

Струва си отбивката

Сакар е нисък купол от планина в далечния югоизток, между Марица и Тунджа, който слиза до турската граница и стига 856 м. Той е един от най-богатите на грабливи птици райони в страната и опорната точка на царския орел, и е осеян с тракийски долмени. Туристическа инфраструктура тук почти няма, което е и смисълът, и проблемът.

Разказ

Предистория

Това не е Стара планина и е далеч от нея — Сакар стои в далечния югоизточен ъгъл на България, притиснат между Марица, Тунджа и границата, с Тополовград и Свиленград като най-близки градове. Най-високата му точка, Вишеград, стига 856 м, а цялата планина е заоблена, открита, пасена и гореща.

Две неща водят хора. Първото са птиците. В Сакар е една от по-значимите в Европа популации на царския орел, заедно с други грабливи птици, които използват откритите пасища и разпръснатия дъб, а планината е част от Европейския зелен пояс по линията на стария Желязна завеса — десетилетията ограничен достъп по границата са оставили местообитанията в по-добро състояние, отколкото биха били иначе. Природозащитни организации работят тук активно.

Второто са мегалитите. В тези хълмове стоят десетки тракийски долмени, каменни гробници-сандъци от I хилядолетие пр. Хр., заедно със скални светилища и по-късни укрепления. Повечето са без табели, стоят в ниви или в храсталак и за намирането им трябват местни упътвания или добра карта. Това е честното резюме на посещението в Сакар: нещата, които си струват, са истински и предимно нестопанисвани, и ще трябва да се потрудите за тях.