Света София

Струва си отбивката

София носи името на тази сграда, а не обратното: градът е Сердика, докато името на църквата постепенно не го измества през Средновековието. Над земята е гола червена тухла с почти нищо вътре и точно тази суровост е привлекателното. Под земята е некропол от IV век с мозаечни подове и рисувани стени на гробници. Платете за подземието.

Разказ

Предистория

Това, което стои днес, е петата църква на мястото, вдигната в средата на VI век при Юстиниан — кръстен план под купол, съвременна на голямата „Света София“ в Константинопол и кръстена на същата идея, Светата Премъдрост, а не на светица. Под пода са останките от четирите по-ранни базилики, най-старата от IV век, а под тях — източният некропол на римска Сердика.

През XVI век османците я превръщат в джамия, унищожават стенописите и добавят минарета. Земетресенията от 1818 и 1858 г. събарят минаре и сградата е изоставена; следващите десетилетия тя е склад, а през януари 1878 г. тук с благодарствен молебен са посрещнати руските войски. Реставрацията започва след 1900 г. и затова тухлата изглежда толкова подредена.

Подземното ниво се стопанисва като археологически обект от музея за история на София, един от няколкото в центъра. Върви се по повдигнати пътеки над каменни гробници, част от които още носят рисуваната си украса, и над мозаечни настилки от ранните църкви. Малко, хладно, тихо пространство, което обяснява какво е била Сердика по-добре от каквото и да е над земята.