Света Неделя – София

Струва си отбивката

На 16 април 1925 г. куполът пада върху погребение, натъпкано с политическия и военния елит на страната. Броят на загиналите се разминава, но обичайната цифра е около сто и петдесет, с около петстотин ранени. Това, в което влизате, е построено наново на същото място между 1927 и 1933 г. Десет минути вътре и цяла България от XX век е в стаята с вас.

Разказ

Предистория

Нападението е планирано около едно тяло. Генерал Константин Георгиев е застрелян на 14 април именно за да събере погребението му държавния елит под един покрив; целта е цар Борис III, който два дни по-рано е оцелял при собствена засада и по време на взрива в купола е другаде в града, на друго погребение. Хората, поставили заряда, са от Военната организация на Българската комунистическа партия. Репресиите след това вървят с месеци.

Възстановяването отнема от лятото на 1927 г. до пролетта на 1933 г., когато на 7 април църквата е осветена наново: около 30 м дълга, 15,5 м широка, 31 м до върха на централния купол. Позлатеният иконостас, оцелял при взрива, е върнат на мястото си. Стенописите, които виждате, са много по-късни — екип начело с Николай Ростовцев работи тук между 1971 и 1973 г., — така че интериорът изглежда далеч по-нов от историята на сградата.

После застанете отвън и се огледайте. Синагогата, джамията Баня баши и католическата катедрала „Свети Йосиф“ са в радиус от четиристотин метра от тази врата, а разкритите римски улици на Сердика са под булеварда между тях. София не е подредила това за посетители; просто така се е получил градът.