Русенски Лом (природен парк)

Струва си отбивката

Лом е последният значим десен приток на Дунав и лъкатуши през мек варовик в каньон, достатъчно дълбок, че хората да дълбаят в стените му от хиляда години: скалните църкви при Иваново, средновековният град Червен, пещерният манастир в Басарбово. Отвесите са и едно от по-добрите места за грабливи птици в страната. Тук гнездят египетски лешояд, скален орел и бухал.

Разказ

Предистория

Дунавската равнина е варовик, отложен, когато тук е било морско дъно, а реките, идващи от Стара планина, са се врязали в него, вместо да го пресекат. Резултатът при Лом е поредица от тесни меандри с отвесни стени, надупчени с пещери и корнизи. Паркът обхваща долините на Бели, Черни и Бански Лом, общо около четирийсет и два километра река. Обявен е през 1970 г. и стига днешните си граници през 1989 г.

Растителността е лесостеп — преходът между горите на Западна Европа и степта на изток — а паркът е едно от последните места в Дунавската равнина, където това се пази горе-долу цялостно. Само в ливадите са регистрирани над седемстотин висши растения. Неочакваната част е фауната: двайсет и два вида риби в реката, деветнайсет влечуги, включително единственият гекон в България, и достатъчно гнездящи грабливи птици и пеперуди, че долината да е обявена за важна и за двете.

Практическата форма на посещението е шофиране. Нищо не е на повече от кратък преход от път, но обектите са разпръснати по двайсетина километра долина и няма един вход. Дирекцията на парка има офис в Русе на бул. „Скобелев“, отворен в делнични дни, и поддържа учебен център в самата долина.