Роженски манастир

Струва си отбивката

Повечето хора се качват с кола, гледат двора двайсет минути и си тръгват. По-добрият вариант е пешком от Мелник: навън през пясъчните пирамиди, по билото, надолу в манастира отгоре. Вътре има стенописи от XVI до XVIII век, резбован иконостас и едни от най-старите запазени стъклописи в страната. Входът е свободен. Вземете вода — по билото няма сянка.

Разказ

Предистория

Манастирът стои на тераса над Роженска река, на шест-седем километра от Мелник, и е най-големият в българската част на Пиринския край. Кога е основан, не се знае. Гръцки ръкопис поставя нещо тук през XIII век; църковен опис от 1551 г. е първото споменаване, с което изследователите се чувстват спокойни. Запазеното над земята е по-късно — преустройство, което върви през XVI, XVII и XVIII век и оставя пластовете видими.

Живописта е причината да се влезе. Надпис датира Пантократора над входа към 1597 г. Страшният съд и Стълбата на Яков носят 1611 г.; цикълът за Йоан Кръстител — 1622 г.; интериорът на главната църква е изписан през 1732 г. с малко над сто и петдесет сцени. Параклисът „Свети Козма и Дамян“ пази най-ранния от иконостасите. Стъклописите — малки, тъмни, лесни за подминаване — са сред най-старите запазени в България.

На петстотин метра надолу по пътя, в селото, църквата „Свети Кирил и Методий“ е построена през 1912–14 г. по настояване на Яне Сандански, който държи този ъгъл на Македония преди Балканските войни. Погребан е до нея. Двете сгради заедно са добро резюме на района: манастир, който оцелява, като е полезен на всеки, който държи долината, и гроб, който отбелязва момента, в който долината сменя ръцете си.