Розова долина

Струва си отбивката

Дългата долина между Стара планина и Средна гора отглежда маслодайната роза и от нея България дава голям дял от световното розово масло. Около три седмици от средата на май нивите са пълни с берачи преди закуска и цялата долина мирише. През останалата част от годината това е обикновена земеделска земя и пътеводителите ви заблуждават.

Разказ

Предистория

Долината върви от изток на запад на нещо като деветдесет километра, на завет между две планини, с Казанлък в средата и Карлово в западния край. Съчетанието от меки зими, висока влажност и песъчлива почва върви на Rosa damascena, а розопроизводството тук е организирано като индустрия от XVIII век. Продуктът е розовото масло и за един килограм трябват някъде около три тона цвят, което обяснява цената му. Повечето оценки поставят дела на България в световното производство доста над половината.

Цялото представление е беритбата. Цветовете се късат на ръка от първата светлина, защото концентрацията на масло е най-висока, докато по тях има роса, и спада, щом слънцето се вдигне както трябва; към девет-десет берачите са спрели. Цветът отива в чували право в дестилериите, които трябва да го преработят в рамките на часове. Казанлък прави Празника на розата в началото на юни, с коронована царица на розата и доста организиран фолклор, и е претъпкано.

Честната уговорка: елате през август и ще минете през напълно приятна земеделска долина, чудейки се за какво е шумът. Розите са ниски храсти в редове; без цвят са жив плет. Това е място с триседмичен сезон, а през останалото време причината да сте тук са тракийските гробници край Казанлък, а не нивите.