Лодките по Ропотамо

Струва си отбивката

Малък кей под пътния мост на пътя Бургас–Приморско, откъдето тръгват лодките за устието на Ропотамо. Това е единственият начин да се види вътрешността на резервата, разходката е около час, а разрешителното е стегнато: най-много четири лодки едновременно, трийсет души на лодка, четири възела, електрически мотори, дневна светлина и само от юни до септември.

Разказ

Предистория

Маршрутът е определен с министерска заповед през 2005 г. и затегнат от плана за управление от 2018 г. Лодките тръгват от кея на мястото, което местните наричат Калдъръм гечит, надолу по течението през потопената долина до устието и обратно. Ограниченията съществуват, защото шумът и вълната от нерегулиран трафик са нанасяли щети: оттам електрическите мотори, таванът от четири възела и забраната за озвучителни уредби.

Това, което се вижда, е речна долина, оставена на мира. Долното течение на Ропотамо на практика е приливно, солта се качва под сладката вода, а дъб, ясен и бряст стоят до брега, с лиани в короните — най-близкото до галерийна гора, което България има. Чапли, корморани и земеродни рибарчета са в реда на нещата. Водачът ще посочи Лъвска глава, сиенитна скала на десния бряг, деветдесет и два метра нагоре, която е и тракийска крепост, макар до нея да не се ходи.

Дразнещото е липсата на публикувана информация. Никоя официална страница не дава цена, разписание или име на оператор, а собствените документи на министерството описват само разрешителното. На практика лодките вървят през деня в сезона и се купува на кея. Има и второ, по-кратко плаване нагоре до Вельов вир, вир с бели водни лилии, който е извън резервата. Извън сезона кеят просто е празен.