Римски терми

Струва си отбивката

Одесос строи тези терми в средата на II век и ги ползва около сто и петдесет години. Над седем хиляди кв. м са запазени като тухла и камък, с части от конструкцията, които още стоят на около двайсет метра височина, на обикновено кръстовище в центъра на Варна. Това е най-голямата римска обществена сграда, откривана в България, и е почти изцяло без обяснение.

Разказ

Предистория

Строежът е от времето на Антонин Пий, а водоснабдяването, което захранва комплекса, е готово към 157 г. Последователността е стандартната — съблекалня, студено помещение, топло, горещо, с подове, вдигнати на тухлени стълбчета, за да минава отдолу горещият въздух от пещите — плюс двор за упражнения откъм морето. При такъв размер термите не са били само за миене; те са били мястото, където градът се е срещал.

Излизат от употреба към края на III век. Най-късните монети, намерени тук, са на император Тацит, управлявал през 275 г., след което Одесос се прибира зад по-къса стена и се задоволява с по-малки бани другаде. Руината е разграбена за камък, затрупана и накрая застроена.

Системните разкопки вървят от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев от варненския музей, който и днес стопанисва обекта. Това, което получавате днес, е ограден блок изправена зидария сред жилищен квартал, с пътека през него, няколко табла и почти никаква тълпа. Лятното работно време е до шест вечерта; през зимата обектът затваря в неделя и понеделник.