Ивановски скални църкви

Струва си отбивката

Стенописи от XIV век на Търновската школа в помещение, издълбано в скала над Русенски Лом — рисувани за манастир, който е финансиран от владетели и до който монасите са стигали по стълби. Това е един малък параклис и десет минути изкачване, така че нагласете очакванията си: идвате заради качеството на живописта, не заради размера на обекта.

Разказ

Предистория

Монах на име Йоаким, по-късно първи търновски патриарх, започва да дълбае килии във варовика на каньона на Русенски Лом през 20-те години на XIII век. Общността, която израства там, привлича пари от най-високо: Иван Асен II дарява, а Иван Александър е изписан на стената на главната църква като ктитор. В разцвета си там има нещо като четирийсет църкви и параклиса и няколкостотин други помещения в скалите.

По-голямата част от това го няма. Част е взета от свличания — една църква рухва изцяло, а таванната живопис от XIII век на друга е трябвало да бъде изрязана и преместена, след като скалата поддава. Отворено остава едно-единствено помещение, наричано тук просто „Църквата“, на 32 м по стената на каньона, и в него е онова, което оправдава пътя: стенописи от XIII и XIV век, рисувани от хора, работещи в същия момент и по същия стандарт като мозаичистите в Константинопол.

От паркинга са десет до петнайсет минути нагоре, по стъпаловидна пътека, която следва пътя на монасите. Кратко е, но наистина стръмно, а самият параклис е тесен и тъмен и се пълни бързо, щом дойде автобус. Имайте предвид, че обектът изобщо не е в село Иваново, а на около три километра източно от него — вървете по табелите, не по името.