Радецки

Струва си отбивката

На 29 май 1876 г. Христо Ботев и четата му се качват на австрийски дунавски параход на малки групи по различни пристанища, облечени като градинари, после превземат мостика и карат капитана да ги свали на брега при Козлодуй. За седмица Ботев е мъртъв. Оригиналният кораб е нарязан за скрап през 1924 г.; това, което е акостирало тук, е възстановка, платена от национална детска кампания в средата на 60-те.

Разказ

Предистория

„Радецки“ е построен през 1851 г. в Обуда и работи по долния Дунав за австрийското параходно дружество, между Оршова и Галац. Хората на Ботев се качват по един-двама като градинари, тръгнали на работа в Румъния. Веднъж на борда те се обявяват; Ботев праща на капитана Дагоберт Енглендер учтива бележка, в която обяснява какво става и защо, а Енглендер се подчинява и после отказва да ги осъди — затова капитан на хабсбургски кораб има място в българската национална памет.

Слизането при Козлодуй е един от неподвижните образи на българската история: двестатина души, коленичили да целунат земята, и после кратък, безнадежден поход към врачанските хълмове. Ботев загива при Околчица за дни.

Самият кораб е изваден от експлоатация през 1918 г. и нарязан през 1924 г., като няколко части са запазени и подарени на цар Борис III. Между 1964 и 1966 г., след кампания, започната от журналистката Лиляна Лозанова, българските ученици събират парите за възстановката му: корпус на съветски колесен влекач от 1953 г., преправен по старите линии и включващ оцелелите фрагменти. Дълъг е около петдесет и седем метра, вързан е в Козлодуй и държи изложба за преминаването.