Приморско

Струва си отбивката

Приморско има два от най-големите плажа по южния бряг, по един от всяка страна на носа си, с резерват „Ропотамо“ непосредствено на север и блатото Стомопло зад северния плаж. Обикновен, претъпкан, евтин курорт, в който няма нищо старо, и работи: водата е плитка, пясъкът е дебел, а цените на чадър и шезлонг са сред най-ниските по морето.

Разказ

Предистория

Селото е основано през 1879 г. и се казва Кьопрю, мостът; взема името Приморско през 1934 г. и получава пристанището си през 1939 г. Това, което го прави, е Международният младежки център, открит през 1955 г., който три десетилетия докарва тук млади хора от целия Източен блок и оставя на градчето леглова база, каквато рибарско село иначе не би имало. Обявено е за национален морски курорт през 1962 г. и става град през 1981 г.

Плажовете са същността. Северният върви нагоре към лагуната Стомопло и защитеното дюнно поле между града и местността Перла — двайсет и четири ха дюни, някои гребени до деветнайсет метра, с над осемдесет растителни вида, четиринайсет от тях в Червената книга. Ходенето там е разрешено, за разлика от резервата; карането с кола, къмпингуването и строежът — не. Южният плаж, наричан понякога Дяволския залив, е по-големият и по-добрият за плуване.

В северния край на града, в местността Перла, стои това, което официално се описва като приватизирана база на бивша държавна резиденция, без устройствен статут и без установени имотни граници. Към него се лепят различни истории, нито една документирана, и този пътеводител не повтаря никоя. Малкият градски исторически музей работи с нормално време през лятото, а Бегликташ е на три километра.