Старият Поморие

Струва си отбивката

Поморие заема тесен скалист полуостров, който влиза три километра и половина в залива, с море от три страни и свръхсолена лагуна зад себе си. Тази география го прави град на солта още от древността и град на калолечението от век насам, и той е едно от много малкото места по това крайбрежие, което не затваря през октомври. Старият квартал е малък; езерото, солниците и гробницата са причините да останете.

Разказ

Предистория

Гърците основават тук Анхиало през IV век пр. Хр. и градът е разрушаван и възстановяван многократно — от готи, от авари, от пожар. Зърно, вино, риба и дървен материал го изхранват, докато солта не ги изпреварва, а сол в лагуната се добива по същия бавен изпарителен метод повече от две хиляди години.

Старият град е резерват от десет възрожденски къщи в морския край на полуострова, в черноморския стил: къщи, поставени по линията на тесните калдъръмени улици, дървени еркери върху конзоли, балкони с ажурни парапети, бели комини. Той е частица от размера на созополския стар квартал и не е причината да се идва. Сред къщите стоят две църкви — „Рождество Богородично“ и „Преображение Господне“.

Това, което Поморие има вместо това, е лечението. Лагуната дава луга и фина лиманна кал, използвана лечебно от век; градът се нарича балнеологична столица на страната и е признат официално за такава през 2013 г., а санаториумът и спа хотелите му го държат отворен цяла зима. Плажът е фин пясък и върви малко над четири километра. Останалият списък е кратък и добър: музеят на солта, посетителският център на езерото, тракийската куполна гробница западно от града, манастирът „Свети Георги“ и музей на рибарството в старата водна кула. Комбиниран билет за пет обекта струва около 10 €.