Побити камъни

Струва си отбивката

Кухи варовикови колони, изправени в пясък, за които геолозите не са на едно мнение как са се образували. На петнайсет минути от магистралата и напълно различно от всичко останало по крайбрежието. Половин час покрива единствената група с пътека около нея, така че го смятайте за спирка, а не за дестинация — и проверете кой ден е, защото в понеделник и вторник е затворено.

Разказ

Предистория

Каменни колони, кухи и пълни с пясък, стоят на разхвърляни групи в пояс от приблизително осем на три километра в западния край на Варна. На около петдесет милиона години са, от долния еоцен, и стигат до 6 м височина, с диаметър от една трета от метъра до три. Групите са някъде между седем и четиринайсет в зависимост от това кой брои; тази с пътека, каса и име — Дикилиташ — държи около триста колони и е единствената, която повечето хора виждат.

Как са се образували, се спори още откакто руски пътешественик ги описва през 1829 г. Старата идея, че са коралови рифове, е изоставена. Обяснението, което днес има най-добри доказателства зад себе си, е по-странно: тръбести конкреции, израснали около струи богат на метан флуид, просмукващ се нагоре през морското дъно, и циментирани от микробна дейност — вкаменен студен метанов извор, с въглеродната химия на цимента в подкрепа.

Две честни бележки. Пустинята е отчасти дело на човека: пясъкът, по който вървите, е оголен от добив, не от природата. И обектът е малък. Това е къса маркирана пътека около една група и половин час я покрива спокойно — спирка на път за или от Варна, а не дестинация. Защитен е от 1937 г., което го прави първото място в България, обявено за природна забележителност.