Регионален етнографски музей

Струва си отбивката

Къщата е половината от експозицията. Куюмджиоглувата къща от 1847 г. има извития горен етаж и вълнообразния фронтон, които определят пловдивската възрожденска къща, строена по време, когато изявлението е било фасадата. Вътре сбирките покриват носии, мед, розоварство и гайтанджийството, от което е живял районът — около шейсет хиляди предмета, от които виждате частица. Затворено в понеделник, и нагоре от Античния театър.

Разказ

Предистория

Пловдивските възрожденски търговци строят навън. Къщите им се издават над улицата на горните етажи и се разширяват, докато се качват, с рисувани или резбовани фасади към всеки минувач. Куюмджиоглувата къща от 1847 г. е най-цялостното запазено изявление на този навик: симетрична фасада, фронтон, който се вълни като дръпната завеса, и план, който слага голям централен салон в средата на всеки етаж, а стаите се нареждат около него.

Етнографската сбирка се нанася по-късно. Идеята за регионален музей на Пловдив е от началото на 90-те години на XIX век и дължи много на Стою Шишков, учител и етнограф, който настоява материалната култура на района да бъде събрана, преди да изчезне. Проработило е: фондът днес е десетки хиляди предмета, а залите са подредени по поминък — земеделие, животновъдство, занаяти и гайтанът, който родопските села предат, а Пловдив продава.

Тук сте заради стаите не по-малко, отколкото заради витрините: богата къща от XIX век, която никога не е била изкормена, с предметите, които стопаните ѝ биха разпознали, още вътре. Музеят има втора сграда на улица „Съборна“ на няколко минути оттук и комбиниран билет покрива и двете.