Плевенска епопея

Струва си отбивката

Николай Овечкин и още дванайсет руски и български художници правят платно с обиколка 115 м и височина 15 м, с моделиран преден план, който влиза в него, открито на 10 декември 1977 г. — сто години до деня след капитулацията на Осман паша. Стои в Скобелев парк върху самата земя, до Кованлъшкия редут. Асансьори ви качват до площадките на покрива с изглед към редутите и Долината на смъртта.

Разказ

Предистория

Обсадата на Плевен трае пет месеца през 1877 г. и е пантата на Руско-турската война. Три щурма над града се провалят с огромни загуби, преди блокадата да го измори с глад; Осман паша капитулира на 10 декември. Оттогава Плевен е издигнал близо двеста паметника на руските, румънските и българските загинали и този е най-големият от тях.

Вътре има четири пространства. Въвеждаща зала подготвя войната; самата панорама показва третия щурм на 11–12 септември; диорама дава последните боеве на 10 декември; закриваща зала обхваща капитулацията и зимното преминаване на Стара планина. Рисуваната част е на екип от тринайсет души начело с Овечкин от военното студио „Греков“ в Москва, а шевът между платното и моделирания преден план наистина трудно се открива от площадката, което е целият фокус на една панорама.

Сградата, на Иво Петров и Пламена Цачева, не е стеснителна. Барабанът сякаш стъпва върху четири щика, които носят четири хоризонтални пръстена: три за трите щурма и четвърти, решен като фриз за обсадата. Два милиона и половина души минават през нея в първите три години. Тя си остава онова, което повечето българи си представят, когато чуят думата Плевен.