Пирин

Струва си отбивката

Рила е по-висока; Пирин е по-стръмен. Осемдесет километра било от север на юг, с двата най-високи върха — Вихрен с 2 914 м и Кутело точно след него — събрани в северния край, където скалата става мрамор, а стените отиват почти отвесно. По-голямата част от планината е национален парк, в списъка на световното наследство от 1983 г. Обичайната база е Банско. Мраморът е карст: поглъща водата, и по дълги участъци от високото било няма извори.

Разказ

Предистория

Пирин се простира на около осемдесет километра от седловината Предел на север, където се допира до Рила, надолу към гръцката граница, и е тесен — четирийсет километра в най-широкото, често много по-малко. Северната трета е частта, която хората имат предвид, като кажат Пирин. Тук гранитът отстъпва на мраморен пояс, а мраморът изветрява във форми, които карат планината, гледана от Банско, да прилича на малка алпийска верига повече от всичко друго в страната: остри като нож била, сипеи от бял чакъл, стени, които падат по няколкостотин метра без нито един корниз.

Националният парк покрива по-голямата част от високото и е обект на световното наследство от 1983 г., с разширение от 2010 г. В него има около 118 ледникови езера, от които Поповото, в средата на планината, е най-голямото и най-дълбокото. Две зони са оставени умишлено извън вписването: ски зоните над Банско и Добринище. Тези изключения са предмет на дълъг спор между българската държава, природозащитни организации и Комитета за световно наследство, който многократно е искал строежът на лифтове да бъде ограничен. Доказателствата се виждат по пътя нагоре.

Практическата последица от целия този мрамор е сухотата. Карстът поема дъжда право надолу и по високите била между хижите с часове може да няма какво да се пие. Пълнете вода на хижата и приемайте всеки летен следобед над 2 500 м за такъв, който вероятно ще свърши с буря.