Пирин

Струва си отбивката

Пирин е варовик и мрамор там, където Рила е гранит, и си личи: по-светла скала, по-остри била и циркуси, пълни с малки студени езера. Вихрен с 2 914 м е очевидната цел и дълъг ден от паркинга на Бъндерица. Прочутото Кончето е обезопасено с въже, открито е и е убивало хора — не е вариантът за семейство.

Разказ

Предистория

Паркът е обявен през 1962 г. около Вихрен, втория по височина връх в България, и днес покрива малко над 40 000 ха от планината. Геологията е същината: мраморен и варовиков карст вместо гранита на съседната Рила, изветрял в бледи остриета и кули, с над седемдесет ледникови езера, хванати в циркусите под тях — част от общо около 118-те в цялата планина, тъй като паркът покрива само част от Пирин. Вътре има два резервата — Баюви дупки – Джинджирица и Юлен, — а в Бъндеришката долина стои Байкушевата мура, черна мура, за която се приема, че е на около хиляда и триста години, тоест по-стара от българската държава.

Границата на световното наследство си струва да се разбере, преди да тръгнете. Пирин е вписан през 1983 г., но обектът е разширен през 2010 г. именно за да останат застроените ски зони извън него. Пистите над Банско, по които повечето посетители се качват, са вътре в националния парк и извън обекта на световното наследство, а пътеводителите постоянно бъркат това. ЮНЕСКО иска от България стратегическа екологична оценка от 2013 г., а актуализиран план за управление — от още по-отдавна; нито едното е дошло, а действащият план е още от 2004 г.

Ходенето тук е сериозно. Паркът има хижи Вихрен, Безбог, Демяница, Синаница и Яворов и заслон при Тевното езеро, а класическият многодневен преход ги свързва. Времето над билата се обръща бързо, а по варовика вода почти няма.