Пещерата на Света Марина

Струва си отбивката

На дванайсет километра източно от Сливарово, зад старата гранична телена ограда, има пещера, която е била най-големият култов център на Света Марина в югоизточна Тракия и е привличала поклонници чак от Цариград. Водата, която капе от стените ѝ, се събира в съдове на пода и се смята за светена. Хората оставяли малки калаени или сребърни модели на болната част от тялото си при отвора, вярвайки, че болестта остава с тях.

Разказ

Предистория

Светите места на Света Марина в Странджа следват образец: малък манастир, извор и дърво, на което поклонниците връзват конец или парче дреха, за да премине болестта в него и да загине. Лежат извън селата, винаги на ниско и влажно място — пещера или дълбоко дере, — така че стигането до тях значи слизане, а не качване.

Тази е най-голямата от тях. Оброчните дарове са подробността, която остава у хората: миниатюри на болния орган или на цяло човешко тяло, лети от калай или сребро и оставяни при дупката в източната стена или до иконата. Денят на светицата, седемнайсети юли по новия календар, е бил в Странджа празник на неженените — лефтерски панагир — и се е пазел нощем, като поклонниците гуляели, а после спели край пещерата с надежда за изцеление или за знак насън.

Стигането е трудността и не бива да се подценява. Пещерата е в местността Ликуди, много близо до турската граница, и се стига от Сливарово или с джип от Кости по стария черен път по Резовския рид. Няма настилка, няма табела на никакъв език и няма покритие, на което да се разчита; дирекцията на природния парк предупреждава, че близо до границата поемат турските мрежи. Уредете го през посетителския център на парка или през туристическия офис в Малко Търново, вместо да тръгвате сами, и носете паспорт.