Огнище за нестинари

Струва си отбивката

Нестинарството — босо танцуване по жарава с иконите на Св. св. Константин и Елена — е вписано от ЮНЕСКО през 2009 г. и оцелява като жив обред точно в едно село. Българи има около сто души, а на трети и четвърти юни има хиляди. Огнището е тук. През всеки друг ден от годината то е кръг пепел в село без магазин.

Разказ

Предистория

Вписването на ЮНЕСКО е конкретно: нестинарство, послания от миналото, панагирът на Св. св. Константин и Елена в село Българи. То отбелязва, че обредът някога се е правел в около трийсет български и гръцки села наоколо и че днес оцелява в това едно, и че хиляди хора се струпват в селото за него, включително през последните години много гърци, които участват.

Формата на деня, по собствената програма на общината, си струва да се знае, защото посетителите редовно я бъркат. На трети юни има традиционен ритуал сутринта, филми и фотоизложба в информационния център през следобеда, фолклорна програма в шест, официално откриване в седем и половина и самото нестинарство към девет и половина, по тъмно. На четвърти в десет сутринта има шествие с иконите до аязмото и оброчището на Света Елена, с тъпан и гайда. Конакът при селския извор е мястото, от което панагирите започват и свършват и в което се пази свещеният тъпан.

Едно разграничение, което да се държи. Ходенето по жар се предлага като вечерна забава в крайморските хотели по целия този бряг. Това не е нестинарство: обредът е вързан за една дата, двама светци, определен ритъм на тъпана и конкретен танц и принадлежи на една общност. Това, което може да се види в Българи, е истинското. Това, което може да се види с фолклорна вечеря в Слънчев бряг, са хора, които ходят по жарава.