Неолитни жилища

Струва си отбивката

Къща от началото на VI хилядолетие пр. Хр., стояща там, където е построена, със съдовете, хамбарите за зърно и пещите още по местата им. Оцеляла е, защото е изгоряла: огънят е изпекъл глинените стени и е запечатал всичко под срутеното. Едно помещение, половин час и толкова пряк поглед към ранния земеделски живот, колкото Европа изобщо предлага.

Разказ

Предистория

Жилищата излизат наяве през 1969 г. при спасителни разкопки в Стара Загора и вместо да ги вдигнат, археолозите построяват покритие над мястото и ги оставят на място. Музеят отваря около тях десетилетие по-късно. По-голямата къща е била на два етажа — приблизително десет на шест метра и около седем метра до билото — изградена от колове, забити в земята, изплетени с пръти и измазани с глина и сечена слама. За периода това е обикновен строеж. Необичайното е, че още е тук.

Причината е пожарът, който я е унищожил. Къща от плет и кал, която изгние, оставя ями от колове; онази, която изгори, превръща стените си в печена керамика и изсипва покрива върху съдържанието, което после стои под срутеното недокоснато. Така инвентарът е оцелял заедно със сградата: нещо като шейсет съда, ръчни хромели за смилане на зърно, съдове за съхранение, пещи и три глинени колони, моделирани с бичи рога, които явно не са били домакинско оборудване. Селищната могила на Стара Загора е обитавана горе-долу непрекъснато от края на VII хилядолетие пр. Хр. нататък и това е един неин момент, замразен.

Малък музей, който не се опитва да бъде повече, отколкото е. В сутеренна зала има праисторическа керамика, фигурки и украшения от по-широкия район. Отделете половин час и го смятайте за спирка в Стара Загора, а не за самостоятелна цел.