Национална галерия

Струва си отбивката

Две истории в една сграда. На мястото е стоял конакът на османския управител, където Васил Левски е държан и където заседава съдът, осъдил го на смърт през зимата на 1872–73 г.; от 1880 г. е преустроен в резиденция на първия български княз. Идвайте заради стаите не по-малко, отколкото заради изкуството, и знайте, че в това крило вървят само временни изложби.

Разказ

Предистория

Конак стои тук от XVI век, изгаря през 1816 г. и е заменен; той е административният център на османска София и мястото, където свършва процесът срещу Левски. След Освобождението княз Александър Батенберг възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да превърне останалото в дворец, като запазва старите каменни основи и част от главната фасада. Отваря на 26 декември 1882 г. Фердинанд добавя североизточно крило между 1894 и 1896 г. по проект на Фридрих Грюнангер — същият архитект, който десетилетие по-късно строи синагогата на четиристотин метра оттам.

След 1944 г. дворецът приютява Министерския съвет. През 1953 г. държавата го предава на Националната галерия и Етнографския музей, които и днес си го делят.

Преди да си купите билет, е добре да знаете, че Националната галерия днес е една институция в няколко сгради. Тази, наричана просто Двореца, показва временни изложби на българско и чуждо изкуство. Постоянната колекция — около хиляда и седемстотин творби на четири етажа, българска живопис от средата на XIX век нататък, плюс европейски, азиатски и африкански фондове — е в Квадрат 500, на кратка разходка на изток. Музеят на християнското изкуство в криптата на „Александър Невски“ е от същото семейство. Има комбинирани билети; в четвъртък всичко пада до около 2 €.