Рилски манастир „Свети Йоан Рилски“

Струва си отбивката

Ако видите само един манастир в България, тук има най-много смисъл: черно-белите аркади, изписаният притвор и планините, изправени над всичко това, обясняват за десетина секунди защо тези места са значели толкова много. Идвайте преди автобусите от София — първата светлина в двора е целият смисъл.

Разказ

Предистория

Отшелник на име Иван Рилски се заселва в пещера в тези планини през X век; манастирът израства около последователите му, не около самия него. Това, в което влизате днес, е почти изцяло от XIX век — пожар през 1833 г. унищожава почти всичко, а възстановяването се превръща в общонародно дело на Възраждането, платено с дарения от цялата страна.

Оцелява едно: Хрельовата кула от 1335 г., ниският каменен донжон в средата на двора, вдигнат, когато на местен феодален владетел му е трябвало къде да изкара обсада. Останалото — раираните аркади, петстотинте стенописа на притвора, резбованият иконостас — е от 30-те и 40-те години на XIX век, а голяма част от живописта се приписва на Захарий Зограф и кръга му.

Ролята на манастира никога не е била само религиозна. През османските векове той работи като склад за ръкописи, писменост и език във време, когато няма българска държава, която да ги пази.